VBOX7

/>

Господ стига дотам, докъдето стигат целувките ми:
робски бедра, пламтящ огън, устни на весталка, проста
мидена черупка…
Границите са размити.
Само виното, ако е истинско, остава с червен цвят.

В изкуството времето не съществува. Хронос спира
своя бяг, за да се наслади на красотите.

Обречен съм на самотата. Аз й принадлежа.
Самотата, която ще ме въздигне на пиeдестала, на
най-високото стъпало на живота – смъртта. И все пак тя е самота –ранима богиня, възпалена муза.

От знанието за света коленете ми
ще вкаменеят. Все още търся себе си.
Още съм никъде, за да кажа каквото
и да било.

Не познавам никого на този свят,
а още по-малко някой познава мен.
Поводът дава тласък на възможностите.

Правя набези в реалността само по една причина: за да

ловувам там. Трябва да си луд, за да не бъдеш луд!

Всичко е толкова невъзможно реално, че ти иде
да не вярваш на истината, която те лъже. В делото на лудоста
можем да усетим уханието на цветното разнообразие,
сътворено от боговете.