Тоя епизод си струваше само заради края - да видим как дизайнерката от "Илиянци", пардон, Раковски, се опитва да се засмее при обявяването на победителката, но поради огромното количество хиалурон в устните, те се разтеглиха в гримаса тип Жокера от "Батман".
Ех, къде е Гьоте да напише продължението на "Страданията на младия Вертер" - "Терзанията на младата кифла Ирена"? Инак това си бе класическа сцена от всекидневието - изнервеният и комплексиран работодател излива натрупаната през деня негативна енергия в/у свой подчинен.
Лошото в случая е, че все повече това се налага като модел - да бъдеш една ограничена, зависима от виртуалната реалност кифла. Ама така де - на управляващите не им е нужна разсъждаваща маса. Колкото си по-ограничен, толкова по-лесно те управляват. Затова немислещата тълпа ще бъде облъчвана с Дара, Гери-Никол, Николето Лозанова, Мегз и т.н.
Това реторичен въпрос ли е? Характерна черта на ниско интелигентните индивиди/посредствените е стремежът към известност. Тази тяхна черта често е придружена от неистова, болестна, би могло да се каже, амбиция.
Така е, но те искат да имат живот тип " Мегз" или "Николета Лозанова". Да си намерят някое богато синче, което да даде начален старт на бизнеса им (както именно е бил сценарият при менторката им, намерила гръб в лицето на Догановия син).