VBOX7

ми е нужна топлата му тленност,
не ми е нужен той дори, не ми.
Какво като ръцете не прегръщат
и в устните гнезда не свива обич.
Какво като е мръкнало и утрото
и погледът ми нищо не тревожи.
Сърцето нека свиква – не обичам,
когато безобичен е светът!
Не искам да замръквам, като птиче,
което ветровете не зоват!
Притрябвала ми някаква си обич,
която ще ме ражда и намира,
притрябвала ми…
Чуваш ли – не моля!

/… защо обаче гасна и умирам./

Маргало