eli_rumenova
Знаеш ли какво е да те обичам...
Да не преставам да мисля за малкото мигове, които сме имали заедно.
Да очаквам да те видя всеки ден, дори да знам, че няма как.
Да искам да ти се обадя и да знам, че няма смисъл.
Да съм щастлива
Да не преставам да мисля за малкото мигове, които сме имали заедно.
Да очаквам да те видя всеки ден, дори да знам, че няма как.
Да искам да ти се обадя и да знам, че няма смисъл.
Да съм щастлива
с друг и отново да мисля за теб.
Да ми липсва всеки миг, всяка усмивка, всяко ухание, да ми липсват очите ти.
Да продължавам напред и всяка вечер да се връщам с две крачки назад, за да си спомня по-добре за теб,въпреки че зная,че няма да те имам.
Да живея в измислен свят, в който те има.
Да сънувам теб и да ме е страх да се събудя, защото ти няма да си там.
Да си налагам да те мразя и едновременно с това да те обичам още повече..
Най- простичко...
Детето невръстно попита:
“Мамо, какво е любов?”
Подтиснах въздишката скрита –аз отговор нямах готов.
Целунах го, сгуших го нежно –знаех, това бе игра.
Въпросът дойде неизбежно.
Какво да отвърна сега?
Замислих се – примери много –кражби, насилие, взлом,
омраза, несрета и злоба,
несгоди в почти всеки дом .
Любов не можах да открия –
чиста, открита, добра.
Срама пред детето да скрия
на грешната наша земя.
Погледнах дъщеря си-рисува
тихо по белия лист.
В рисунката – слънце и къща,
в двора играят деца,
там майка с баща се прегръщат,красиви и нежни цветя.
Детето приветливо каза:
“Мамо, рисувам любов.”
Най-прости неща ми показа –
получих урока си нов.
Да ми липсва всеки миг, всяка усмивка, всяко ухание, да ми липсват очите ти.
Да продължавам напред и всяка вечер да се връщам с две крачки назад, за да си спомня по-добре за теб,въпреки че зная,че няма да те имам.
Да живея в измислен свят, в който те има.
Да сънувам теб и да ме е страх да се събудя, защото ти няма да си там.
Да си налагам да те мразя и едновременно с това да те обичам още повече..
Най- простичко...
Детето невръстно попита:
“Мамо, какво е любов?”
Подтиснах въздишката скрита –аз отговор нямах готов.
Целунах го, сгуших го нежно –знаех, това бе игра.
Въпросът дойде неизбежно.
Какво да отвърна сега?
Замислих се – примери много –кражби, насилие, взлом,
омраза, несрета и злоба,
несгоди в почти всеки дом .
Любов не можах да открия –
чиста, открита, добра.
Срама пред детето да скрия
на грешната наша земя.
Погледнах дъщеря си-рисува
тихо по белия лист.
В рисунката – слънце и къща,
в двора играят деца,
там майка с баща се прегръщат,красиви и нежни цветя.
Детето приветливо каза:
“Мамо, рисувам любов.”
Най-прости неща ми показа –
получих урока си нов.
Следвай
0
Потребителят все още няма качено съдържание.