VBOX7

когато съм с теб. Аз плача.. плача от страх да не те загубя. Страх, че може би, ако те докосна ти ще изчезнеш, ще се превърнеш в едно мечтание. Страх, че един ден, вече няма да мога да те докосвам, да те целувам.
Прости ми, че те обичам, че тази обич е изтъкана от болка. Прости ми за всеки откраднат миг, за всяка открадната целувка. Не ми казвай, че ме обичаш, че имаш нужда от мен. Това е мое право... Мое право е, всеки път щом погледна есенните листа, които нежно докосват земята да чувствам нежните ти ръце върху тялото си. Мое право е, когато някоя пеперуда прелети покрай мен, да си спомням леките ти, пърхащи целувки, които все още горят по устните ми. Мое право е, да съм влюбен в теб, да те обичам тайно... да имам нужда от теб... Ти нямаш право на това. Мисли го, ако го мислиш, чувствай го, ако чувстваш нещо, но моля те... моля те... не ми казвай.
За мен,всичките думи, които ми казваш са силни. Независимо как си ги казала. Страх ме е от теб... от твоите чувства, от твоите мисли... Но моля те... продължавай, не спирай да ме плашиш.