anti_hlebarka_psiharka_
питбули в България през 90-те години на 20-ти век не закъсня и тяхната лоша слава, която и до ден днешен ги съпътства през нелекия им живот. Появата им, както и всичко ново и непознато беше съпътствана с митове, които предавани от уста на уста се отдалечаваха все повече от истината за тези кучета. Днес, почти 20 години след пристигането на първия Американски питбул териер в България, повечето хора все още нямат реална представа за това куче. Защо това е така ли? Нека всеки отговори сам за себе си, след като прочете това.
Преди да разгледаме отличителните качества на породата е необходимо да уточним няколко много важни неща. Ако искате наистина да разберете същността на характера на тези животни, то забравете досегашния си опит с кучетата, колкото и разнообразен и богат да е той. Това куче не е като другите. То е куче - да. До тук свършват приликите със себеподобните му! Селекциониран в условия, идентични с гладиаторските битки в древния Рим – питбула спокойно може да се нарече жертва на човешката жестокост. Борбите с диви животни са били неговата първоначална цел. В булбейтинга (бой с бикове) и беърбейтинга (бой с мечки) питбулите, редом до дивите животни са служели за забавление на жадната за смърт и кървави зрелища тълпа. Много кучета са намирали смъртта си на ринговете. Оцелелите са били скъпо оценявани и са продължавали рода, а мъртвите са едно от нещата, с които човечеството няма причина да се гордее. След забраната през 18-ти век за организиране на борби с диви животни и бикове, питбула продължава да се бие, но вече със себеподобните си. В цивилизования свят вече са забранени боевете с кучета, но уви – те все още продължават, дори и извън закона. От този начин на живот в питбула са се оформили двете му отличителни черти – изключително добро отношение към хора, били те и непознати и непоносимост към себеподобни, особено от същия пол. Никой не се е интересувал толкова от външния вид на кучетата – цвят, стойка, захапка и т.н. Единственото важно нещо е било те да се бият до последен дъх и да имат воля за победа дори когато ги напускат последните искрици живот. Въпреки, че с нелегалните кучешки борби в днешно време се занимава сравнително ограничен кръг от „хора”, трябва да се отбележи, че все още приятелското отношение към непознати, взривната агресия към себеподобни и изключително мощната захапка са отличителните черти на тази порода. Има разбира се и изключения – питбули, които са напълно социализирани с другите кучета, такива които са на служба в армията, полицията, спасителни кучета, водачи на незрящи и т.н. но все още те са само изключения. Не мислете, че щом малкото ви 4-месечно питбулче си играе с немската овчарка на съседа, когато стане на около година и половина няма да се събуди инстинкта му за атака на себеподобни. НИКОГА не забравяйте как е селекционирана тази порода!
Митичната жестокост на питбулите към хората, която понякога умишлено бива доукрасявана от медиите в днешно време е коренно различна от истината за породата. Обществото не е виновно за това, че не знае истината. Виновно е, ако не иска да я научи. Виновно е, ако позволява да бъде манипулирано и заблуждавано и си търси лесен враг, който може да бъде обвинен, без да има възможност да се защити. Виновно е, ако си заравя главата в пясъка. Която и статистика да погледнете за нападения на кучета срещу хора, ще видите нещо, на което по всяка вероятност доста ще се учудите. Питбулите са на едно от последните места!?! Точно така, въпреки общественото мнение има много по-голяма вероятност да ви нападне куче от която и да е друга порода, отколкото питбул. Всъщност на никой не му се вярва, че кучето с най-мощната захапка е изключително неподходящо за куче-пазач. Страшилището за себеподобните си се държи като разглезено коте пред непознати и не е никак трудно да бъде подкупен и без лакомство.
Никой сериозен любител на породата не отрича нейната агресивност към други кучета, но нека си зададем някои доста неудобни въпроси. Кой организира кучешките борби? Питбулите, може би? Едва ли. Кой печели от борбите? Какво представляват животните след битка … ако оживеят разбира се? Ако дадена порода бъде забранена, хората ще заживеят ли по-добре? Ако нямаше питбули или дори изобщо никакви кучета, нямаше ли да се намери друг начин за задоволяване на нечии вълчи страсти? Имаме ли право да обвиняваме животните за собствената си жестокост? Ако Вашият питбул е винаги на повод, а на някой кучето е на 300 метра от него кой е по-безотговорен? След като имаме право да караме излишно мощни коли, от които по пътищата само за един месец загиват толкова хора, колкото не са загинали от нападения от всякакви породи кучета за цял век, защо си мислим, че забраняваме дадена порода и заживяваме в рая? Кой убива – оръжието или човека, който натиска спусъка? Истината понякога не е приятна, но след като човек има претенцията, че е най-разумното същество на тази планета, би трябвало да има смелостта да се изправи срещу безспорните факти и да ги приеме!
В памет
На всички питбул - териери, умрели в кучкарници и изолатори,
приспани, само защото са родени от нарочената порода;
прекарали живота си, оковани навън само с варел като дом;
размножавани в клетки;
само за да бъдат вързани и изоставени в пусти сгради
когато вече не са необходими;
дрогирани, за да издържат;
умрели в битка, разкъсани на парчета, оставени да умрат сами мъчително;
хвърлени смъртно наранени върху купове с тела, за да умрат;
използвани като примамка, с извадени с клещи и без упойка зъби,
за да не наранят титуляра за битки;
жертвани, защото не могат или не искат да се бият;
застреляни, промушени, хвърлени през прозореца
и обесени, защото не са достатъчно борбени;
простреляни в гръбнака или изоставени да умрат
от жажда, глад и терор;
всички вие, хвърлени в огъня - простете на нас хората...
Почивайте в мир!
Преди да разгледаме отличителните качества на породата е необходимо да уточним няколко много важни неща. Ако искате наистина да разберете същността на характера на тези животни, то забравете досегашния си опит с кучетата, колкото и разнообразен и богат да е той. Това куче не е като другите. То е куче - да. До тук свършват приликите със себеподобните му! Селекциониран в условия, идентични с гладиаторските битки в древния Рим – питбула спокойно може да се нарече жертва на човешката жестокост. Борбите с диви животни са били неговата първоначална цел. В булбейтинга (бой с бикове) и беърбейтинга (бой с мечки) питбулите, редом до дивите животни са служели за забавление на жадната за смърт и кървави зрелища тълпа. Много кучета са намирали смъртта си на ринговете. Оцелелите са били скъпо оценявани и са продължавали рода, а мъртвите са едно от нещата, с които човечеството няма причина да се гордее. След забраната през 18-ти век за организиране на борби с диви животни и бикове, питбула продължава да се бие, но вече със себеподобните си. В цивилизования свят вече са забранени боевете с кучета, но уви – те все още продължават, дори и извън закона. От този начин на живот в питбула са се оформили двете му отличителни черти – изключително добро отношение към хора, били те и непознати и непоносимост към себеподобни, особено от същия пол. Никой не се е интересувал толкова от външния вид на кучетата – цвят, стойка, захапка и т.н. Единственото важно нещо е било те да се бият до последен дъх и да имат воля за победа дори когато ги напускат последните искрици живот. Въпреки, че с нелегалните кучешки борби в днешно време се занимава сравнително ограничен кръг от „хора”, трябва да се отбележи, че все още приятелското отношение към непознати, взривната агресия към себеподобни и изключително мощната захапка са отличителните черти на тази порода. Има разбира се и изключения – питбули, които са напълно социализирани с другите кучета, такива които са на служба в армията, полицията, спасителни кучета, водачи на незрящи и т.н. но все още те са само изключения. Не мислете, че щом малкото ви 4-месечно питбулче си играе с немската овчарка на съседа, когато стане на около година и половина няма да се събуди инстинкта му за атака на себеподобни. НИКОГА не забравяйте как е селекционирана тази порода!
Митичната жестокост на питбулите към хората, която понякога умишлено бива доукрасявана от медиите в днешно време е коренно различна от истината за породата. Обществото не е виновно за това, че не знае истината. Виновно е, ако не иска да я научи. Виновно е, ако позволява да бъде манипулирано и заблуждавано и си търси лесен враг, който може да бъде обвинен, без да има възможност да се защити. Виновно е, ако си заравя главата в пясъка. Която и статистика да погледнете за нападения на кучета срещу хора, ще видите нещо, на което по всяка вероятност доста ще се учудите. Питбулите са на едно от последните места!?! Точно така, въпреки общественото мнение има много по-голяма вероятност да ви нападне куче от която и да е друга порода, отколкото питбул. Всъщност на никой не му се вярва, че кучето с най-мощната захапка е изключително неподходящо за куче-пазач. Страшилището за себеподобните си се държи като разглезено коте пред непознати и не е никак трудно да бъде подкупен и без лакомство.
Никой сериозен любител на породата не отрича нейната агресивност към други кучета, но нека си зададем някои доста неудобни въпроси. Кой организира кучешките борби? Питбулите, може би? Едва ли. Кой печели от борбите? Какво представляват животните след битка … ако оживеят разбира се? Ако дадена порода бъде забранена, хората ще заживеят ли по-добре? Ако нямаше питбули или дори изобщо никакви кучета, нямаше ли да се намери друг начин за задоволяване на нечии вълчи страсти? Имаме ли право да обвиняваме животните за собствената си жестокост? Ако Вашият питбул е винаги на повод, а на някой кучето е на 300 метра от него кой е по-безотговорен? След като имаме право да караме излишно мощни коли, от които по пътищата само за един месец загиват толкова хора, колкото не са загинали от нападения от всякакви породи кучета за цял век, защо си мислим, че забраняваме дадена порода и заживяваме в рая? Кой убива – оръжието или човека, който натиска спусъка? Истината понякога не е приятна, но след като човек има претенцията, че е най-разумното същество на тази планета, би трябвало да има смелостта да се изправи срещу безспорните факти и да ги приеме!
В памет
На всички питбул - териери, умрели в кучкарници и изолатори,
приспани, само защото са родени от нарочената порода;
прекарали живота си, оковани навън само с варел като дом;
размножавани в клетки;
само за да бъдат вързани и изоставени в пусти сгради
когато вече не са необходими;
дрогирани, за да издържат;
умрели в битка, разкъсани на парчета, оставени да умрат сами мъчително;
хвърлени смъртно наранени върху купове с тела, за да умрат;
използвани като примамка, с извадени с клещи и без упойка зъби,
за да не наранят титуляра за битки;
жертвани, защото не могат или не искат да се бият;
застреляни, промушени, хвърлени през прозореца
и обесени, защото не са достатъчно борбени;
простреляни в гръбнака или изоставени да умрат
от жажда, глад и терор;
всички вие, хвърлени в огъня - простете на нас хората...
Почивайте в мир!
Следвай
1
Потребителят все още няма следвани канали.