Описаното в разказа "Една българка" на Иван Вазов не е художествена измислица на автора, а реално случили се събития. Героинята в разказа е истинска. Това разказват Василка Манчева и Диана Цветкова, майка и дъщеря, наследнички на баба Илийца.
Василка Манчева, бивш кмет на село Челопек, е пра-пра внучка на баба Илийца. По нейна инициатива в селото е построена къща-музей на Баба Илийца, за която Иван Вазов разказва в разказа "Една българка".
"Това не е литературен герой така, както много твърдят и много спорове имаше. Това е истинска жена. Това може да се докаже. Ето ме. Аз не съм статуя. Жива съм и съм правнучка. Моят дядо Цено е внук на баба Илийца", казва Василка.
"Разказът „Една българка“ го знам от 5-годишна", сподели Диана.
Баба Илийца е родена в село Челопек, Вазов точно на нея се е спрял и нея е описал в разказа си.
А всички предмети в къщата-музей са дарени от жителите на село Челопек и наследниците на Баба Илийца. Диана се грижи за нея всеки ден и организира уроци по родолюбие в къщата, за да видят хората как предците ни са готвили, прели и тъкали. "В момента съм уредник в къщата музей на баба Илийца. Тя е възстановена през 2003 година от инициативен комитет в селото", казва Диана.
Тя разказва, че разказът е писан по действителен случай. Вазов е бил около месец и половина в Черепишкия манастир и тръгнал да се поклони на лобното място на Христо Ботев. По пътя спира в селската кръчма, за да отдъхне, и там чува разкази и легенди за баба Илийца.
Той е толкова пленен от тази история, че решава да увековечи постъпката на възрастната жена, като написва великолепния разказ „Една българка” и възхвалява достойнството, силата и храбростта на баба Илийца. Нейното истинско име е Пена, но в миналото, след като се омъжат, жените приемали имената на мъжете си. На Илия жена му и оттам става Илийца”.
В къщата-музей на Баба Илийца може да се види как е живяла баба Илийца, какъв е бил битът и всекидневието на хората в Северозападна България. Всички предмети в къщата са дарени от местните хора, а проектът за изграждането й също е направен безвъзмездно. На една от стените в къщата е закачена снимка на дядо Дано – оздравялото внуче от разказа на Вазов.
Поколението Z, противно на разпространеното мнение, обича да учи, да научават нови неща, да събират информация и знания. Младите хора знаят, че е важно да помним миналото, но и да сме ангажиpани с настоящето.
