Стратегиите за психично здраве, използвани от елитните спортисти, могат да бъдат от полза за ежедневието на всеки човек. Ние научаваме някои психологически умения въз основа на игра или тренировка, след което можем да ги приложим и в неспортна среда.
„Не можете просто да тренирате тялото си от врата надолу, трябва да тренирате от врата нагоре“, казва д-р Кандис Уилямс. „Трябва да се научите как да бягате по различен маршрут от останалите и да сте умствено пъргави. Ето как можем да помогнем да пренесем това в ежедневието.“
За Уилямс тази ловкост може да се приложи чрез медитация и работа за мислене за растеж. Тя дава пример с избор на музика и използване на плаващи резервоари. Музиката е доста привлекателна за спортисти на всички нива на състезание и може да има значително влияние върху представянето.
Д-р Джо Галасо казва, че че поставянето на цели, визуализацията и развиването на устойчивост са области на развитие, които допринасят за благосъстоянието на онези, които може да са извън атлетичната парадигма.
„Със сигурност ще стане трудно, животът е труден. Не искаме да ходим на фитнес всеки ден. Грижата за деца е трудна. Връзките са трудни. Но това, на което спортната психика наистина ни учи как да правим, е да продължаваме да се движим, и да продължаваме да се движим по позитивен начин, и да използваме нашите инструменти по начин, който ни позволява да продължим да достигаме нови нива на себе си.“
Д-р Уилямс смята, че „цялата личност“ в среда, в която спортисти – и артисти, изпълнителни директори, бизнесмени, както и множество други в професионалния свят – са все по-често изправени пред риска от самоубийство. Според изследване, представено от Националния институт за психично здраве, 11,3 процента от възрастните на възраст 18-25 години са имали суицидни мисли през 2020 г. Като цяло те са установили, че 4,9 процента от общото население на възрастните в САЩ са обмисляли акта. Междувременно деветгодишно проучване, публикувано през 2015 г., установи, че процентът на самоубийствата сред „смъртността по всякаква причина“ за студенти спортисти от NCAA е 7,3 процента.
Според нея спортистите имат дълбоко връзки със своята спортна идентичност почти по същия начин, по който един бизнесмен може бързо да бъде погълнат от своите кариерни амбиции и минали постижения. За нея растежът означава да бъдеш подкрепен, за да видиш цялата картина.
За Галасо аспект от методологията на спортната психология, който лесно може да бъде прехвърлен извън съблекалнята, е как да намалите въздействието на сравняването с другите и представянето си в негативна светлина.
Докато спортната психология може да се почувства като място само на най-елитните спортисти, уменията и инструментите, използвани в нея, могат да послужат и на тези, които не са спортисти
