Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе си дори!"
И с нов дъжд куршуми, камъи и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал,без ред,
ваякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
един враг повеч мъртъв да положи.
О, Шипка!
Три деня вече младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива.
------