Съдба, съдба защо си тъй жестока?Защо отне ми първата любов?Върни ми я тя трябва да е моя, върни ми я, върни ми любовта.Върни ми я тя трябва да е моя, върни ми я, върни ми любовта.
В бяла рокля ти стоиш пред мен..Че си вечно моя,заклеваш се пред бог! А на мен от щастие,сълзите ми напират..Защото знам,че живота си..с теб ще изживея!!Повдигам воала ти и нежно те целувам..Като ангел в бяло,ти си усмихната..