VBOX7

/>
http://vbox7.com/play:f44cfa0282

Далечен път през нивите поела,
напразно мислеше, че аз съм лош.
Светулка залепих на твойто чело,
да осветиш съня на тая нощ.

А ти пошепна, сякаш каза клетва:
— Засвети ли светулка през нощта,
настава време за голяма жетва
и трябва да се жъне радостта.

Вървеше тихо ти до мен — узряла,
все още недокоснат житен клас.
Сама светулка, над света изгряла,
за жътва ме зовеше в тоя час.

Житата се покланяха на тебе,
заслушани в далечен, земен звън.
Сънувах клас, роден от мирис хлебен,
и исках да не свършва тоя сън.

И исках птица да люлее люлка,
пътека под дървета да трепти
и тази първа, чакана светулка
от твойто чело да не отлети.

Евтим Евтимов,Светулка

http://www.vbox7.com/play:ed408e3321