Тъй тъжен сутрин е кенефът,Нелепо плочките мълчатРазделят се лайното и човекаИ всеки тръгва сам по своя път...Човекът по дела човешки...Със другите подобни същества,Лайното по тръбите тежки,Надолу, с другите лайна...След час човекът вече огладняваЗабравил е за своето лайноЛайното също го забравяТъй, сякаш те не са били едноА може би скръбта е неуместнаИ може би така е по-добреА може и отново да се срещнатТам нейде сред лазурното море...
След корабокрушение, мъж и особено грозна жена попадат на необитаем остров.Мъжът тегли черта през острова и забранява на жената да прекрачва линията.След месец обаче му се приискало да прави секс и си мисли:"Грозна е, ама е жена. Абе жена, ама грозна!" - и се отказал.След още месец, положението станало неспасяемо и той се примирил.Започнали да се чукат и в един момент жената попитала:- Скъпи, кажи ми, има ли поне едно хубаво нещо в мен?Мъжът отговорил:- Да, има. Ама ей сега ще го извадя!
не баш, ама това дето си го писал много хора преди тебе са го писали, но при тебе има яко допълнение, което преди това не го видях май - за твърдата хартия. тъй че от мене (yes)
