VBOX7

ми много искаше такава за Коледа.Аз съм сигурна че дядо Коледа ще и донесе,отвърнала тя."Тогава момчето и казало че сестра му вече е на небето и дядо Коледа не може да и изпълни това желание,а той иска да даде куклата на майка си,която скоро ще отиде при сестра му."Аз не искам,мама да си тръгва,но татко каза че трябва за да може сестра ми да не е сама и за това искам да и дам куклата,да я занесе при сестра ми. (broken) "На жената и спряло сърцето от мъка,и му дала куклата,като му казала че парите му дори са много. :( ;( ;( ;( Детето разказало как се молело през нощта на Бог парите да му стигнат,сега ще мога да купя и на майка една бяла роза,тя много обича цветя.Тогава жената се сетила за една вестникарска статия преди няколко дни,как пиян шофьор прегазил жена с дете.Момиченцето починало на място,а майката вече няколко дни била в болницата и лекарите чакали семейството да реши дали да изключат поддържащите машини,тай като никога няма да се събуди от кома.Жената била потресена и когато на другия ден прочела,че и майката е починала решава да отиде на погребението и да занесе един букет бели рози ,спомняйки си желанието на момчето.Починалата майка била положена в ковчега и до нея била поставена куклата а в ръката и била поставена една бяла роза и снимката на момчето.В същото време там някъде един пиян шофьор не си и давал сметка за трагедията и изобщо не бил на ясно колко много е променил живота на момчето отнемайки му любовта на майка му и на сестра му.Сега имате две възможности:1) Копирайте историята и я споделете на стената си.2)Не обръщайте внимание и подминете,ако това по-никакъв начин не е докоснало сърцето ви.;( (love) (broken) :X
Има много такива случай в днешно време и нищо няма да промени този свят.Ние го създадохме такъв и ние ще го гледаме такъв.Нека поне се опитаме да го променим.От нас зависи!Ако и ти мислиш по същия начин направи нещо добро,за да може света да го види и да се промени!;( (love) (broken) :X ;( (love) (broken) :X

(handshake) (bg) (bg) (bg) Ако ще оставяте коментари, моля, пишете на кирилица или използвай кирилизатор!! Не мога да Ви задължа, но все пак сме българи! (bg) (bg) (bg) (handshake) :) ;) (handshake) Предварително Ви благодаря. :) ;) (bow) (handshake)

ОБИЧАШ ЛИ НЯКОГО ,ОБИЧАЙ ГО ТАКА ЧЕ ДА НЯМА СИЛИ ДА ТЕ ЗАБРАВИ !!! НЕЩО КОЕТО НЕ НИ УБИВА НИ ПРАВИ ПО -СИЛНИ !
ЖИВЕЙ ДНЕС ЗАЩОТО ВЧЕРА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ ,А УТРЕ МОЖЕ И НИКОГА ДА НЕ ДОЙДЕ!
УСМИХВАЙ СЕ ВИНАГИ ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ !
Винаги преди да обидиш или да засегнеш някого си помисли ти как би се почувствал на негово място, никога не спираѝ и не ограничаваѝ човека до себе си да прави това което иска, бъди добър човек , не бъди злопаметен живота е кратък, не се подиграваѝ на различните на бедните на пълните хора, не завиждаѝ , радваѝ се на малките неща от живота (sun) не спираѝ да обичаш (love) прави добро , бъди щастлив :) Аз съм против тормоза и стереотипа ако и ти си такъв сложи това на профила си 95 процента няма да го направят..... (bg) .. (love)... Едно 15г. момиче е хванало за ръка 1г. си син. Хората я наричат уличница. Никой не знае,че тя е била изнасилена, когато е била на 13. Хората наричат едно момиче дебело. Никой не знае, че тя има рядко заболяване, което е причина за нейните килограми. Хората наричат един стар мъж отвратителен. Никой не знае,че той е имал сериозен инцидент, който е засегнал лицето му докато той се е биел за страната ни. Сложете това на профила си, ако сте против тормоза и стереотипа. 95% от вас няма да го направят.

Той погледна надолу към реката. Беше твърде, твърде далеч. Но пък бе така красиво синя и бе много по-добре да умре в нея вместо върху окървавените дъски на Големия мост. Нямаше какво да губи. Щяха да скочат.
Вятърът свиреше през мрежи и въжета. Питър Лейк погледна за последно града и се обърна на юг към блатата. Когато втората група започна да се приближава, Атансор отново закрачи напред-назад, но този път в посока север–юг, напряко на моста. Бандитите си помислиха, че е обезумял и стреляха с пистолетите си, за да го убият. Той обаче не им обърна внимание. Когато бе готов, приклекна на задните си крака. Хората на Пърли спряха, защото никога не бяха виждали подобна гледка.
От Атансор се излъчваше невидима сила. Той се сви почти докръгла топка. И тогава с рев се разгърна с едно дълго бяло плавно движение и полетя във въздуха, скъса едно дебело стоманено въже, озовало се на пътя му, и прескочи мрежите с лекота.
За миг увиснал над залива, Питър Лейк очакваше да падне и щеше да остане доволен, ако очакването му се бе изпълнило.
Атансор се издигаше напред и нагоре и разгърна ранените си предни крака, докато вятърът свиреше в ушите им. Конят и ездачът се носеха към бялата стена. Питър Лейк се обърна и видя, че градът е малък и тих, не по-голям от буболечка. Когато се врязаха в облачната стена, светът се превърна в буря от бушуваща бяла мъгла, която пищеше като хор от пронизителни и измъчени гласове.
Летяха часове наред; ставаше им все по-трудно да дишат, а за Питър Лейк и да се задържи на коня. Атансор се носеше все по-бързо и облаците, покрай които профучаваха, се сляха в размазана белота. Питър Лейк се замисли за града. Подслон от самовластието и високомерието, сега той му се струваше толкова любящо място, макар и да бе суров. Сега, когато снегът го заслепяваше, пред очите му изникнаха ярки образи и той копнееше за цветовете, за мекотата и за блясъка на града, който бе остров във времето.
Най-накрая Атансор проби през горния край на облаците. Озоваха се сред черен и лишен от въздух етер. Питър Лейк видя всичко, което Бевърли му бе описала, и изпита по-голямо страхопочитание, отколкото бе по възможностите му. Не можеше да диша и знаеше, че ако остане на коня, ще умре. Затова погали Атансор нежно и скочи от гърба му върху морето от облаци. Това бе последното, което видя ясно от високия свят, тъй като падането му бе замъглено, стремглаво и безкрайно. Сред облаците зърна езера, които преминаваха в море и по-дълбоки, по-дълги колони, които се виеха сред побелелия въздух. Той падаше ли, падаше и нямаше воля да направи каквото и да било. Ръцете и краката му се вееха. Вратът му бе като нестабилната шия на бебе.
Питър Лейк падаше през глава в белотата. И изведнъж, напълно забравен, той изчезна дълбоко сред безбрежната й ярост.

"Зимна приказка в Ню Йорк"