Няма как за съжаление - по време на война е така - или убиваш или те УБИВАТ. Попитай дядо си, ако е участвал във Втората световна. Такъв е животът - касапница и не можеш да промениш природните закони. Ако искаш да си доброволно на метър под земята значи не заслужаваш да живееш. Затова казвам че трябва И да уважаваш врагът си. Сега малките не може да го разберете това защото сте задоволени с всичко.
Как се доказва това ... в днешно време се "произвеждат" толкова много звуци и ритми (строителния материал на музиката), при това и безплатни и платени, че човек който има идеи може да си комбинира и да направи нещо много по хубаво от друг. Нима строител като почне да зида трябва да си изобрети своя собствена тухла и цимент...
Хората които са го закъсали истински никога няма да ти откажат каквото им дадеш, но и никога няма да ти изпросят или поискат - трябва ти да ги забележиш и да им помогнеш така че да не им нараниш достойнството. Е тоя човек точно това е усетил.
Всеки войник е достоен за уважение независимо дали е руснак, германец, янки или виетнамец. Войникът се бие за някаква кауза (дали е добра или не зависи от гледната точка и само историята може да отсъди след години).
То е хубаво да си имаш вяра в собствените сили ама в тоя живот има и други фактори независещи от теб - като го гледам как смело виси на тая тънка тръба или винкел ... да се надява заварчика да я е заварил хубаво...
Преди години когато беше рекетьорското време на борчетата в България баща ми караше направо със отгърнат брезент за да се вижда, че е празен и да не го нападат борците по пътищата ... спомени, спомени