Пропадах някъде, но всичко беше истинско,
страхът от удара, очакването, сблъсъкът,
а после кацнах върху мислите,
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
Хей, ти - загадъчна жена
нежна като утринта
мечтана като свобода.
Знаеш ли, че има нещо в теб,
което кара мен сега
да чувствам любовта?
Дай ми време
за любов ти дай ми време!
За мечт
