.-Значи ти си големият хуй, а тия до теб са ташаците ти. Има два вида ташаци. Яки, мъжки ташаци и малки, педалски ташачета. Хуйовете са агресивни и целеустремени, но са тъпи. Замирише ли им на путка, забравят всичко друго. Ти също си решил, че ти ми
Текста е на един доста сериозен философ Н. Бердяев и е редно когато някой говори за нещо добре да е изяснил понятията които използва.. мисля че бердяев дава една точна и много добра картина за състоянието.Редно е всеки един интелигентен човек да чете
от човека носи еротичен характер. Това е едно еротично робство отдаващо почит на силата, могйществото и омразата.
Н.Бердяев "За робстовто и свободата на човека"
Университетско издателство "Св.Климент Охридски", София 1992
среда за личността. А национализмът е форма на идолопклоничество и робство, породено от екстериоризацията и обективацията. Еросът е свързан с непълноценност и бедност. Национализмът като робство, възникнало поради отстраняване на универсума от чов
и се съдържа в нея като една от качествените й характеристики. Националното се намира в конкретния човек. Това е само частна проява на истината, че универсумът се намира в личността, а не личността в универсума. Националността е питателна
че екзистенциалният център, центърът на съзнанието е в нацията или в която и да е друга колективна, нечовешка реалност, той винаги е в личността. Личността не е част от нацията, а националното е част от личността и се съдържа в нея като една от ка
нацията. "Националното" импонира с дълбоките си корени в един продължителен живот. Тук заставаме пред същия проблем: къде е екзистенциалният център, къде е органът на съвестта - в личността или в нацията? Персонализмът отрича, че екзистен
а животът на нацията е продължителен, той може да трае и хилядолетия. Животът на нацията осъществява връзка между времената, което не може да стори отделният човек. Отделният човек чувства връзката си с предишните поколения чрез живота на
в националното цяло. На нацията всичко е позволено, в нейно име могат да се извършват дела, признати за престъпления от човешка гледна точка. Моралът на нацията не иска и да чува за човечност. Животът на отделния човек е кратък, а животъ
признати за идеални и свръхлични, то става добро и дори бива превръщано в дълг. Егоизмът, користта, самомнението, гордостта, волята за могъщество, омразата към другите, насилието - всичко става добродетел, когато се прехвърли от личността
Обикновено мислят, че националният егоизъм е нравствен дълг на личността и показва не личен егоизъм, а жертвеност и героизъм. Това е показателен резултат от обективацията. Когато и най-лошото у човека се пренесе в колективните реалности,
, по-дълбоко от отношението му към държавата. Но национализмът, издигнат като знаме за всички десни партии, е сложно явление. Националният егоизъм (=национализъм) е също така осъдителен от християнска гледна точка, както личният егоизъм.
Съблазънта и робството на национализма е по-дълбока форма на робството от етатичното робство. Сред всички "свръхлични" ценности човек най-лесно се съгласява да се подчини на националното цяло. Това е дълбоко вкоренено в емоционалния живот на човек
Не няма да слушат Битълс и поети няма да четат. Сега в идиотските дискотеки нито поети се четат нито някой е чувал за величието на старите музиканти и за вас не са чували. Там господства чалгата и хауса и разрухата на моралните ценности. Да си тъп е модер
