son_of_adam
Микеланджело, Лирика
" През бурна шир и с лодка уязвима
достигна вече пътят ми човешки
до пристана: за добрини и грешки
душата тук ще бъде подсъдима.
Така фантазията ми любима,
превърнала
" През бурна шир и с лодка уязвима
достигна вече пътят ми човешки
до пристана: за добрини и грешки
душата тук ще бъде подсъдима.
Така фантазията ми любима,
превърнала
през дните ми младежки
изкуството на идол — пълна с грешки
видях, от низки цели нелечима.
Любовни помисли — така примамни! —
защо сте ми пред тази смърт, която
ведно с плътта душата ще погуби?
Длето и четка — радости измамни!
Духа ми гледа Любовта, чиято
прегръдка върху кръста ни залюби."
=================================================
На мен ми трябва бог.
Като свиня оцапан,
С пороци цял обкичен
Пак мило ще си сричам,
Как всичко той прощава
и колко ме обича!
Но ако някой ден ми каже,
че иска да престана
тез думички да сричам
и после да започна
сам аз да Го обичам
във гладния бездомен,
в сирачето без дреха,
в проклетия разбойник
и в лудия побойник.
Тогава ще Му кажа:
Не си ми нужен вече,
Оправяй се...
човече!
- - - - - - - -
Прекарваме повечето време [от своя разпилян живот], като спрягаме три глагола: Искам, Имам и Правя. Ние копнеем за, вкопчваме се във и се суетим около материални, политически, социални, емоционални, интелектуални, дори религиозни проблеми, във вечно безпокойство сме, забравили, че нито един от тези глаголи няма решаващо значение, ако не са водени и включени в съществения глагол да Бъда. Забравяме, че да Бъдеш, а не да искаш, да имаш и да правиш е същността на духовния живот...
изкуството на идол — пълна с грешки
видях, от низки цели нелечима.
Любовни помисли — така примамни! —
защо сте ми пред тази смърт, която
ведно с плътта душата ще погуби?
Длето и четка — радости измамни!
Духа ми гледа Любовта, чиято
прегръдка върху кръста ни залюби."
=================================================
На мен ми трябва бог.
Като свиня оцапан,
С пороци цял обкичен
Пак мило ще си сричам,
Как всичко той прощава
и колко ме обича!
Но ако някой ден ми каже,
че иска да престана
тез думички да сричам
и после да започна
сам аз да Го обичам
във гладния бездомен,
в сирачето без дреха,
в проклетия разбойник
и в лудия побойник.
Тогава ще Му кажа:
Не си ми нужен вече,
Оправяй се...
човече!
- - - - - - - -
Прекарваме повечето време [от своя разпилян живот], като спрягаме три глагола: Искам, Имам и Правя. Ние копнеем за, вкопчваме се във и се суетим около материални, политически, социални, емоционални, интелектуални, дори религиозни проблеми, във вечно безпокойство сме, забравили, че нито един от тези глаголи няма решаващо значение, ако не са водени и включени в съществения глагол да Бъда. Забравяме, че да Бъдеш, а не да искаш, да имаш и да правиш е същността на духовния живот...
Следвай
1
