sofity
с малка буква...
Колко малко е нужно на човек, за да бъде щастлив... Глътка чист въздух, хубаво време, добър приятел, една усмивка, мила дума и човек, който да обича... Ако по-често оценявахме малките неща, нямаше да сме така мрачни в ежедневието си... Защо трябва винаги да се хващаме за зрънцето омраза, когато сме заобиколени от обич? Защо трябва винаги да гледаме и да желаем чуждото, вместо да ценим и пазим своето? Защо не се замисляме по-често за добрините, които сме направили и усмивките, които сме създали? Ако по-често помнехме доброто и оставяхме лошото зад гърба си, щяхме да сме много по-щастливи... Ако ценяхме всичко, което имаме преди да го загубим, щяхме да сме много по-добри хора... Ако познавахме миналото си и знаехме с колко кръв и пот предците ни са бранили земята на която стъпваме, нямаше така лесно да я рушим и замърсяваме... Ако знаехме какво ще ни се случи утре, щяхме да изживяваме всяка секунда от живота пълноценно... Ако знаехме какво ще причини обидна дума или жест, нямаше да нараняваме близките и познатите си... Ако знаехме съдбата си, нямаше да има смисъл да живеем-по план, по график,по разписание... Ако разбирахме смисъла на живота, нямаше да посягаме на него... Ако знаехме, че един ден светът ще свърши, щяхме да живеем много по-пълноценно, много по-истински, щяхме да сме много по-добри хора, много по-достойни българи! Обичайте и ценете дори малките неща, пазете хората до себе си и всеки ден им показвайте колко много ги обичате и държите на тях, защото утре вече може да е късно...
