Мълчиш смутен,разбирам вече
сега си с мен последна вечер
гори една тревога,една тревога!
Мълчиш смутен аз вече зная
това е знак, това е края...
Но да те спра не мога!
Припев:
Отиваш си! Как да те върна?
Като ходиш по росата
със разпуснати коси,
нежно галят ме цветята,
като слънце грееш ти.
Сякаш склуптор е изваял
твойто ангелско лице,
бог за мен те е създал
дар за моето сърце.
Припев: