VBOX7

:D !!! :D :D




DETROIT ROCK CITY - STRA666EEEN FILMMM, STRA6NAAA PESEEENNN ! KISS \m/


:@ FUCKING 4ALGA :@


Take Me Down To The Paradise City, Where The Grass Is Green And The Girls Are Pretty ...lqlqlqqq :D



\m/ ROCK ON AND NOTHING ELSE MATTERS \m/



98% от бъргалското население харесва чалга.Ако си от теэи 2%, които я мраэят, сложи това в профила си!

WE DON'T CARE WHAT YOU SAY, WE'RE HAPPY WHEN WE LISTEN GUNS N' ROSES EVERY FUCKING DAY !!! \m/


Guns N' Roses - Welcome To The Jungle - Усещам пулсиращата кръв в жилите си! Жива съм! ИСКАМ РОК ДОКАТО УМРА !!!!!

Някъде в щата Орегон,САЩ,1984 година:
Тишина. Изсъхнали клони от храсти се влачат по асфалта, носени от порива на самотния вятър. Магистрала. Една от онези безкрайно дълги и прави американски магистрали, чийто край се топи с агония в горещо трептящата мараня на далечния хоризонт. Пустош. Насред Нищото е спрял стар "Шевролет" - целият е забулен в облак от синкав дим. Това е колата на още никому известните "Гънс Енд Роузес", които са тръгнали на своето първо турне из Америка. Колата ги е оставила посред път и те стопират случаен превоз - така, както са със своите сценични костюми. Целите в синджири, със скъсани дънки, черни кожени якета, каубойски ботуши, дългокоси, рошави, полупияни-полудрогирани, с китари, барабани, тонколони и ентусиазъм... Но кой би спрял, за да качи тези дрипави хипари?! Никой! Те обаче са неудържими и стигат там, закъдето са тръгнали - световната роксцена. Публиката ги приветства - стохилядни стадиони се разтърсват от неистовия крясък на феновете: "Гънс Енд Роузесссссс!!!" Освобождава се мегаволтово напрегната енергия, сгъстена до експлозия. Нужна е само една искра. Един изстрел. И "Гънс" го правят. Защото наистина са "Гънс"!




Неудържимата вълна през 90-те:
Инвазията на хардрока започва. Мощна вълна залива цяла Америка, а след това и Европа-"Гънс", "Бон Джоуви", "Мотли Крю", "Синдърела", "Тесла", "Скид роу", "Деф Лепард", "Юръп", "Скорпионс". Хардрокът е безумно млад, пулсиращо жив, дръзко красив, лирично замечтан - романтиката е неговата душа. Романтиката, облечена не в рицарски доспехи, а в скъсани дънки с нарисуван хипарски знак. Романтиката не да запееш сам под прозореца на любимата жена, а заедно със стотици хиляди съмишленици на стадиона. Романтиката да си пуснеш дълга коса, която да развееш свободно, докато куфееш пред касетофона...
:) :) :) :) :)