това което (тя) каза
Без да плачеш, няма раздяла,
спомените във покой не те оставят,
оставащите носят вървящите в сърцата си,
за обичащите любовта нивга не е твърде трудна.
Ние знаем това и го правим така.
Ооо ооо, и (тя) го знае,
ооо ооо, и (тя) обича,
преднамерено се отбранява срещу любовта,
очите й изглеждат все още толкоз черни, но
тя прави онова, що искат те. (очите)
Моя малка сладка, моя единствена безценна,
чиста като млякото на майка,
като вълнисто папагалче (нистина пише така!), трябва да го пият с наслада (!),
очите му/й са като ширното море.
Това сърце затваря си окото винаги,
разхожда се наоколо,
като бебе... розово бебче е тя,
независимо как го прави, то свирука (май това е във връзка с папагалчето),
подтиква към дълбоки размисли.
Ооо ооо, и (тя) го знае,
ооо ооо, и (тя) обича,
преднамерено се отбранява срещу любовта,
очите й изглеждат все още толкоз черни, но тя прави онова, що искат те.
Не мисли, само защото се смее, не гледай, не чувай и не вярвай,
сърцето й се е превърнало във лед.
С всяко вдишване, с всяка крачка
желая съкровището ми при мен да бе.
Моя малка сладка, моя единствена безценна,
ч
Задълбочих проблема в себе си,
и аз имам право да живея по човешки,
звярът в мен е пречупен,
и ако днес не се изправи,
във този ден ще се разделим,
всеки ден валеше,
хората не са безгрешни,
когато те са зае
Ооо ооо, и (тя) го знае,
ооо ооо, и (тя) обича,
преднамерено се отбранява срещу любовта,
очите й изглеждат все още толкоз черни, но
тя прави онова, що искат те.