Ева ЦветановаВ есенна утрин –тихо и нежно падат листата -златни и пурпурни,бавно обагрят земята.В есенна утрин –тихо и бавно бие сърцето,чакайки трепетнода види лицето,което с любов ме понесе.Понесе ме с есеннанежности злато,в света на съняи мечтите, къдетоняма днес или утре.В есенна утрин политнах,в копнеж – далеч от земята.В есенна утрин обикнахзлатния цвят на листата! 8-)
(devil) :P Есенен листИскаш ли да чуеш за дъждаи за онова листо във мрака,което до мене долетя?Усети, напразно че те чакам...Приплъзна се по мен полека-докосване на нежност от перце.Без шум на мократа пътекадолепи жълто сгърчено лице.А есенният дъжд ръмеше...Попиваше по кожата ми хлад.Градът ли? Още той не спеше -будуваше с дъждовен листопад.Почувствах се като листото -отронено, захвърлено в калта.Погалих го с ръка, защотосближи ни
:) И като пъстрокрили пеперуди кръжат в нас..емоции, чувства...А понякога са като есенни листа, политнали със вятъра...отнасящи със себе си и спомена...