VBOX7

За поредицата, създадена от теб, Ави, това е ясно, но имам предвид, че както Михаил Белчев, така и Недялко Йорданов успяват с гласа си да усилят това, което са искали да кажат.Ние само можем да предположим какви страсти са бушували в сърцата им.

Знаех си,че ще захапеш, Ави. Наистина различни хора с различни вкусове и мнения. Само сътвореното от гениите е непреходно, а какво са искали да кажат си знаят само те.

Предаването е "Всяка неделя". Песента е на Васил Найденов, а изпълнителката е неизвестна, някоя си Росица Кирилова. От тази песен, прекрасно изпълнена от нея започна и кариерата й.

В лириката на Вапцаров има много нежност, но не и сладникавост. Струва ми се, че Брамс идва в повечко на тези думи, изпълнени с много нежност и тъга.

И тук щу напиша както и в клипа по стихотворението на Михаил Белчев. Този текст е облечен в музика и то нелоша. Като чуя първия ред веднага ми се появява гласът на Росица Кирилова. Като че ли трите неща вървят заедно - думите, музиката и гласа.

Ави, защо не качи самото изпълнение на песента от Михаил Белчев? Щеше да е още по-осезаемо внушението.

И какво стана,Ави? След третата част - директно се връщам в детската градина. Много хубаво си беше там.

Най-после едно нормално изпълнение на "Турския марш". Нищо, че клип по същество няма, така човек може още по-добре да се концентрира върху музиката. Нямаше да е лошо да се посочи изпълнителя.

Тя, песента, колкото е и стара, толкова е и хубава, но тези четиримата - готови Айдъли още от сега.

Само камъните на Стоунхендж липсват за да бъде мистиката пълна. Всеки по своему си е островитянин с малкия и откъснат свят на своите мисли, чувства и страсти. Хубав клип.

И да те хвали и да не те хвали човек, ти просто си вършиш перфектно работата, а за нас остава гордостта, че сме хора,подобни на тези, които създават тази красота - и като архитектура, и като музика, и като клип.

Една от малкото съветски песни за деца, които носят тъга, въпреки веселата мелодия. Мъчно ми е за скакалеца.

Аз съм се запътил да умирам, а вие ме връщате в детството ми. Бива ли така?

Хубава гледка откъдето и да я погледнеш. За Дзукеро е ясно.Останалите и останалото също е на ниво. Почивка и удоволствие за очите.

"Спорим" с теб, Авигеа по един и същи начин вече много пъти. Прекрасни са детските очи, но с нищо несравними са очите на една обичана жена. А очите на обичащата жена са черешката на тортата.Мисля, че всеки мъж щом затвори очи вижда първо тях.

Бих написал "шестица" за клипа, но Авигеа,очите за които пише Яворов не са детски, а очи на обичана жена.

Тази година "Мюзик айдъл" е построен на такава основа - повече шоу, повече интриги, по-остри реакции. Но това няма нищо общо с желанието дори и на музикални инвалиди да се пробват. Нима е забравена "Тромбата на Вили"/Казасян/? Бе същото.

За мен гласът й е по-добър от този на Сара Брайтман. Несравнимо е да започнеш деня с музиката на WT. Зарежда те с оптимизъм за целия ден.

Няма да забравя пролетното утро в центъра на Пловдив. Само музиката липсваше. Останалото бе същото като в клипа.

Уви, в такива моменти само се залъгваме, че сме цели и че можем да живеем така. Само с идването в съня ни на любимия човек разбираме горчивата истина, че не е вярно това, което изричаме през деня.