вървеше и ядеше от буркана дори не седна на пейките пред блока .много плаках тогава ...докато не го изгубих от поглед .плаках ,защото не искам да има хора ,които да живеят така .плаках и от радост ,че съм помогнала на някой да се нахрани .....дори веднъж.когато имам възможност винаги бих помогнала ...никой не е застрахован от нищо в утрешния ден.а и всичко добро се връща
когато изгледах клипа в съзнанието ми изскочи случка от моя живот.един ден на вратата се позвъни отворих и там стоеше момче на около 17-18г.каза че е живял в дом за деца без родители ,но вече не можел да остане сам и е много гладен,помоли ме за храна .малко се уплаших,защото има всякакви хора .казах да изчака затворих и заключих вратата напълних в един буркан ядене ,сложих една вилица или лъжица не се сещам и хляб отключих и му подадох торбичката .след това излязох на терасата и видях момчето
