В София съм с мама,дядо,баба и вуйчо(тогава бях малка).Вървим си всички,аз си блея на някъде и и аз иаведнъж се обръщам и БАМ в един стълб и всички се смеят и ме гледат.
В час по български учителката пита въпрос и казва на едно омче да отчовори.То става:-Не ставай,губиш време! И момчето мисли и след една-две секунди госпожата казва:-Губищ ми времето!СЯДАЙ!