VBOX7

nezabravima_eda

Обичам те, когато си сломена
и нямаш сили даже да изстенеш.
Обичам те, когато с дни си утеснена
и нямаш път, по който да поемеш.
Обичам те, когато в самота ридаеш,
а във крило на ангел си увита.
Обичам те, дори

и да не знеш,
че грижа се за болката ти скрита.
Обичам те, помни, обичам те!

Аз любовта към теб явих, когато
Моят Син за друга чаша се примоли.
Към тебе милост - сладка и богата,
към Него бе горчивата Ми воля.
Да, Аз не мога и не ще забравя,
че ти си Моя, ценна, отделена.
И никак няма да те изоставя,
защото ти си вече част от Мене.

И днес, ако нозете си опалиш
във пътя към града небесен,
не сядай и недей да жалиш!
Запей ми пак онази песен,
в която от сърце Ме хвалиш
и нека дим докосва небесата...
Ти пак вкуси Живот от Мене
и отчупи утеха за душата.
И нека Аз извърша Свойто дело
тъй, както никой друг не може -
Сам да помажа твойто чело
И ново миро да ти сложа.

Инфо

Следвай 0