Тоя епизод хем ме натъжи и ме развесели...Тъжно ми е че Ичиго е загубил тази част от миналото си,силите си,духовната си енергия,възможноста да бъде полезен на обществото..Но се радвам че е все същия и не е загубил това,което го прави такъв,какъвто е
Ичиго с какви врагове се справяше,а сега един грозен Холоу го затрудни толкова....Саднах се.Между другото,благодаря за прекрасните субтитри и нечовешкото качество.Пък и арт-а е значително подобрен.,.. (h) А епизода беше толкова сладък....