Но съвсем скоро моето страдание ще свърши,
защото аз ще го отхвърля,
заклевам се в това,
заклевам се.
И слънцето наистина ще изгрее,
о, да, заклевам се...
Любовта, която ми вменяват, е само дума от четири знака,
която така и не е изговаряна,
о, да, любовта, която ми вменяват, е само дума от четири знака,
тук, в тоя подтиснат свят.
ще пропълзя и не ще издам,
че знам как моето време иде.
И, да, Господи, ще ги принудя да се осъзнаят,
като се въздигна един ден,
надживявайки края му,
посипал неговия гроб с моите цветове.
слънцето така и няма да е изгряло,
о, да, слънцето така и няма да е изгряло.
Притискат ме, тъй че да отвърна,
но този път ще остана приведен,
ще се прикрия,
Роден да те притиска отвсякъде,
тъй че да останеш приведен.
Ти се изплъзваш, но той те докопва,
и така се свличаш.
И ето я уста, изпълнена с лъжи,
те - пробождат доверчивите очи,
Push you cross that line
Just stay down this time
Hiding yourself
Crawling yourself
You'll have your time
God I'll make them pay
Take it back one day
I'll end this day
I'll splatter color on this grave
Keep praying
Just keep waiting
Waiting for the one
The day that never comes
When you stand up and feel the warmth
but the sunshine never comes
No the sunshine never comes
Born to push you around
You better just stay down
You pull away
He hits the flesh
You hit the ground
Mouth so full of lies
Tend to black your eyes
Just keep them close
