Духа вятър,вятър побеснял...Дълбоко са ръцете ми в джобовете на мъката му...Без тебе вече се връщам измръзнал...с белезите от раздялата. Ела и срежи ме на две...с поглед,като нож окървавен. Два пъти да те обичам...и за два живота да те чакам!
В дъжда с лист хартия смачкан...Думи,които писахме...и сега са се изтрили. За два живота аз ще чакам...да пишем отново на бял лист хартия. Ела и срежи ме на две...с поглед като нож окървавен. Два пъти да те обичам...и за два живота да те чакам!