make_me_bad
Едно време Доброто и Злото били равни по сила и като идеални партньори, си били разделили света на идеално равни части. Злото седяло в Тъмната част на Космоса, а Доброто в Светлата част. Седели си кротко и си чукали лаф, за да не им е скучно. От време
на време си сменяли даже и местата, за да не затъпеят от еднообразие и за да могат по-лесно да се разбират един друг. Така и вечността като че ли не изглеждала толкова страшна.
Появили се хората. По-точно Господ (който бил неутрална сила) ги измислил и ги наръсил по Земята. По това време Земята също си висяла кротко в пространството и не се въртяла, така че била по равно и трайно разделена между Доброто и Злото на Светла и Тъмна половина. Господ посял хората в еднакви количества от сенчестата и от слънчевата страна, като смятал половината да бъдат деца на Злото, а половината деца на Доброто.
Хората обаче били несъвършени същества и започнали да си завиждат, като тези от Тъмното искали светлина, а тези от Светлото искали сянка. Никой не смеел да си сменя мястото, което му било дадено, а само се оплаквал от липса на справедливост.
Господ се ядосал и за да им угоди врътнал Земята като пумнал около оста й. Настанала безкрайна въртележка от дни и нощи, които се сменяли навсякъде с точност до милиардна от секундата и хората като видели това, се пръснали по цялата планета н започнали да се смесват. Всеки носел в сърцето си своята първородна природа и след векове на непрестанни кръвосмешения заприличали на консерви пълни с Добро и Зло, които сами не знаели какви са, защото вътре в тях, от туптенето на сърцата им и от движението на стомасите, тъмното и светлото постоянно се преобръщали като в безкрайна борба.
От злоба, че не можели да узнаят себе си, хората започнали непрекъснати битки помежду си, за да доказват кои са Добрите и кои Злите.
За да не се заразят от тази истерия, Доброто и Злото се дръпнали навътре в Галактиката, а Господ, който бил толкова отчаян и отвратен от делото си, накарал и съседните на Земята планети да се въртят, за да заблуди човеците, че не са сами в безумието си. Опаковал цялата система в циментираща гравитация и се оттеглил в дълбините на Вселената, където и до ден днешен Доброто и Злото кротко стоят едно срещу друго, и си чукат лаф, за да не им изглежда Вечността толкова голяма.
Появили се хората. По-точно Господ (който бил неутрална сила) ги измислил и ги наръсил по Земята. По това време Земята също си висяла кротко в пространството и не се въртяла, така че била по равно и трайно разделена между Доброто и Злото на Светла и Тъмна половина. Господ посял хората в еднакви количества от сенчестата и от слънчевата страна, като смятал половината да бъдат деца на Злото, а половината деца на Доброто.
Хората обаче били несъвършени същества и започнали да си завиждат, като тези от Тъмното искали светлина, а тези от Светлото искали сянка. Никой не смеел да си сменя мястото, което му било дадено, а само се оплаквал от липса на справедливост.
Господ се ядосал и за да им угоди врътнал Земята като пумнал около оста й. Настанала безкрайна въртележка от дни и нощи, които се сменяли навсякъде с точност до милиардна от секундата и хората като видели това, се пръснали по цялата планета н започнали да се смесват. Всеки носел в сърцето си своята първородна природа и след векове на непрестанни кръвосмешения заприличали на консерви пълни с Добро и Зло, които сами не знаели какви са, защото вътре в тях, от туптенето на сърцата им и от движението на стомасите, тъмното и светлото постоянно се преобръщали като в безкрайна борба.
От злоба, че не можели да узнаят себе си, хората започнали непрекъснати битки помежду си, за да доказват кои са Добрите и кои Злите.
За да не се заразят от тази истерия, Доброто и Злото се дръпнали навътре в Галактиката, а Господ, който бил толкова отчаян и отвратен от делото си, накарал и съседните на Земята планети да се въртят, за да заблуди човеците, че не са сами в безумието си. Опаковал цялата система в циментираща гравитация и се оттеглил в дълбините на Вселената, където и до ден днешен Доброто и Злото кротко стоят едно срещу друго, и си чукат лаф, за да не им изглежда Вечността толкова голяма.
Следвай
5
