lulu72

Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.

Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все
тъй са зли и далечни.

Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач -
стареца немощно става.

И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.

Там - от скованата в мраз висина -
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.

А зад гърба му пристъпя Смърта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.
Инфо
Клип Коментар

:-D :-D :-D

0:-)

без думи .......... {pp}

страхотно .........

:-) :-) :-)

{pp}

:-D :-D :-D

{p} {p} {p}

Хубаво е ......... {p}

:-D :-D :-D

Винаги е тъжно когато някой плаче .........

{p} {p} {p}

:-) :-) :-)

:-) :-D {p}

:-) :-) :-)

:-) :-D {p}

:-D

:-D :-D :-D

Супер е версията , изкефих се много .Благодаря ти !!!

:-D