VBOX7

ludata_f

Eдно момиче срещу мен стоеше,от момче бе сърцето и разбито ,но за него още то туптеше.Тя обичаше го упорито.
През сълзи ми тя разказа,че влюбена е до палуда,че не може да го мрази и надява се на чудо.
Попита ме какво да прави-дали за него

да се бори,дали да го забрави и да спре да му говори.Но нищо аз не отговорих-въпросът
беше много сложен.Няма смисъл да се бори,но да го забрави тя не може.Жал ми е че трябва тя да страда.Ръка протегнах,
но се спрях.Разделяше ни стъклена преграда..Аз пред огледалото стоях.

Инфо

Следвай 0