През лед и огън
любовта ни преминава,
но идва есента
с жестоката раздяла...
За да възкръстнем пак
след миг от самотата,
щом огън от любов
гори ни във сърцата
Навън изгрява ден, но остава тъмно в мен,
за мен единствен ти, ти си слънце в мойте дни.
Навън изгрява ден, но душата плаче в мен, върни се
ти, върви, безкрайно знай ми липсваш ти.
Пред себе си признай,че ти обичаш мен
обичаш ме докрай,за тебе всичко съм,
голяма твоя съм мечта,
мечта сънувана и изстрадана!
И даже сто жени красиви
да те прегръщат с нежни ръце
вярвай само в своето сърце!!!