VBOX7

leokleiner

Внимавай какво си пожелаваш
"Моля те, прости ми!"-крещеше тя, но Сeco потегли с колата.iva се разплака и дори не усети колко много се бе усилил дъжда.Мислеше, че това са сълзите й.Сега тя е виновната.Сега тя страда.Тя му звънеше, но напразно.Телефонът

беше изключен.iva го беше изгубила завинаги.Тя се прибра вкъщи разплакана, взе лист и химикал и започна да пише
"За най-скъпият човек, който съм имала

Слънчице, знам, че няма прошка за това.Знам, че никога няма да се върнеш отново при мен.Знам, че и преди са те наранявали така и ми каза, че това е най-болезненото нещо и, че не искаш да ти се случи отново.А аз ти казах, че никога не бих го сторила.И излъгах. Не искам да си отмъщаваш, аз сама ще си платя за стореното.Каза, че не искаш да ме виждаш никога повече.Мило, ще изпълня това твое желание.Никога повече няма да ме видиш.

Сбогом, любов моя!Обичам те!"

След като го написа, iva отиде и сложи писмото в пощата на Сeco и излезе на улицата.Застана точно на средата на магистралата.Беше късно през нощта, а колите фучаха като луди.

Сeco се прибра и прочете писмото.Веднага след това излезе тичайки навън, но не видя нищо освен кръвта на магистралата.Вече нямаше да я види никога повече, както той искаше!
А на улицата беше изписано с кръв" Внимавай какво си пожелаваш

Инфо

Следвай 1