VBOX7

е тъжна,затръшва вратата и сили събира от моите сили.И чувам,когато прегръща стената, прикрива сълзите и аз я разбирам.Тя е моето слънце и моята вечер,моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша,ме чувства далечна,но после си вкопчва във мене ръката.Тя ме придържа, когато пропадам,до мене застава,рамо до рамо.Струва си всичко,което изстрадах,когато прошепва ми тихичко„мамо".......Аз я обичам,но тя не разбира,че майките често превръщат се в чужди.Когато корим ги,нима не разбират,че лесно се чупят красивите кукли?!Аз съм до нея,но всъщност ме няма и тя ме поглежда хладно,със злоба.Но аз и прощавам,понятие няма,за нея ще мисля дори и от гроба.Понякога искам да плача,да чупя.....Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,че моята сила е тя–дъщеря ми.Тя е моята стъпка нагоре,с нея забравям,че има обратно.За нея земята,света ще преровя,а другото всичко мимолетно е-кратко......