VBOX7

се оказало безупречно хубаво и всички искренно му се възхитили.
По него нямало никакви петна, нито пък неравности.Изглеждало перфектно!И хората се съгласили с думите на младежа-наистина билo най-красивото сърце, което някога са виждали.
В това време от някъде се появил един старец и се провикнал.
-Твоето сърце не притежава хубостта на моето!
Насъбрало се множество и младия мъж вперил поглед в сърцето на стареца.То било силно, но цялото било в белези.На някои места по него липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища.На други места пък парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди.
-Да!-казал старецът.
-Твоето сърце наистина изглежда прекрасно.Но аз и за миг не бих го разменил за моето.Защото всеки белег върху сърцето ми е знак на един човек ,на когото съм отдал любовта си.Аз откъсвам по едно парче от сърцето си и го подарявам.Понякога и на мен ми подаряват късче сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснал от моето.Ала нали късчетата не са точно премерени, затова се получават и такива неравности понякога.Но аз много ценя тези ръбове.Те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек.Понякога съм дарявал от моето сърце, без другия да ми е давал от своето.От това пък са се получили тези празни бразди.Да даряваш любов означава и да рискуваш.И въпреки че тези белези в повечето случаи са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора.И аз се надявам, един ден те да се върнат и да запълнят празните места....
-СЕГА РАЗБИРАШ ЛИ, В КАКВО СЕ СЪСТОИ ИСТИНСКАТА КРАСОТА???