VBOX7

Призрачно зловеща тишина...
Шуми, бучи в ушите ми не спира...
Тишина ...
Зловеща тишина...
Автор аз преди 20 г.



Далеч от теб,
но близо до сърцето ти


Къде изчезна мой първи трепет,
защо допуснах твоето отсъствие.
Завинаги далеч от мен.

Това е пътя ни -
един без друг,
не се пресичат.
И разстоянието помежду ни
е наш спътник постоянен.

Екатерина Драганова
град София
2.04.2017г.

Прозрение

Самота, студ,
в сърцето празнина,
ума в блокаж,
безчувствеността ме е обзела
и навлиза
все по-дълбоко в мен.
Вцепенението ми е на гости.
Мислите избледняват
като писмо върху лист хартия.
Безнадежността пристъпва моя праг,
почуквайки като старик
със своят единствен,
верен приятел отчаянието.
Екатерина Драганова
град София
24.02.2016г.




Получаваш пълно просветление, когато разбереш, че :
''Всичко в живота е илюзия.''
Хората вярващи в Буда

Ако съм превъртял, твърде наивно е.
Хората виждат каквоото искат да видят.
Всички харесват страхотните лъжи.
Аз също.
Сметнете ме за луд.
Всички мислят, че съм,
но не знаят това,
което знам аз , че всичко,
което съм е илюзия.
Всичко.
Из филма : Служител на месеца.



Нежна е нощта
за мойте сетива.
Обгръща ме с ефирна пелена.
Докосва тя душата ми в безкрая...
Улавям се, че пак мечтая, за теб любов.
Замислена прехвърлям всяка фраза
изречена от теб.
Улавям се, че изходът е пак отдаване докрая...
И сливането е вече факт,
случи преди плътта да се събере в едно цяло.
Изрекох тез фатални думи,
оплетох се сама в свойта паежина.
И виждам ,
колко предвидим е човекът.
Мечтаейки един за друг,
за това отдаване докрая.
А можеше по-иначе...
Защо ни е да разпалваме страстта до края,
така играем си със огъня.
Изгаряме до край,
изпепелявайки се взаимно
не остава частичка от нас.


Екатерина Драганова

''Спътникът е по-важен от пътуването, както съседът е по-важен от къщата.'' арабска поговорка ''Да пътуваш е удоволствие, но да познаваш хората е съкровище.'' по-нова арабска поговорка
С ДЪЖДА

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,...
с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.

/ Петя Дубарова /

ДА БЯХ ВЪЛШЕБНИЦА ДА БЯХ

бих построила дом огромен
за всички скитници бездомни,
да ги спася от студ и страх.

Да бях вълшебница да бях
омесила бих хляб грамаден,
за да нахраня всички гладни,
в очите им да цъфне смях.

Да бях вълшебница, да бях
направила бих в миг едничък
човеците да се обичат,
защото злобата е грях.

О, боже, който ме създаде
с душа, за другите да страда,
защо не ми дадеш забрави
и дарба чудеса да правя…

/ Надежда Захариева /


АЗ ЧЕСТО ЗАМИСЛЯМ СЕ
на мама
Петя Дубарова
Аз често замислям се : твоето сърце
дали не е взето от фея?
Природата силна с могъщи ръце
на теб го дарила от нея!
А твоите толкова топли ръце
от орли крила ли са взети?
Във твоите пъстрозелени очи
най-чудни треви са посети.
Аз често замислям се:твоите коси
дали не са дар от русалка?
И как във гръдта ти не трепва злина,
омраза, дори и най-малка.
из : И светла, и истинна