Косово в съвременните си граници е включено в състава на Рашка на Неманчите в края на 13 век по време на управлението на крал Стефан Милутин и кралица Анна Тертер, като съставлява неразделна част от Душановата империя от 1346 до 1371 г.
Югоизточно Косово /Прищенско и Призренско/ е в границите на България по време на Първата световна война (1916-1918) /независимо от договореностите/, когато е поделено с Австро-Унгария /албанците не желаят да са под австрийска, а под българска власт/
Албанското присъствие в областта става осезаемо след голямото сръбско преселение. То се усилва постепенно толерирано от османските власти, особено след 1767 /след ликвидирането на Печката патриаршия и Охридската архиепископия
Според друга по-издържана версия, името на държавата и областта произлиза от славянското наименование на една птица доста разпространена там — кос, т.к. подобна топонимия е твърде разпространена на територията на цялата държава и област
Косово, по-точно Косово поле, е историческа област. Според една от версиите названието на областта идва от българското кос, на косо — криво, под ъгъл, тъй като такава е формата на самата котловина
от линията Призрен — Прищина. На юг и изток живеят българи. Свидетелство за това българско население са съвременните горани — една от българските етнически общности тук, позната още и като торбеши, ислямизирани в 17-18 век.
За сърбите Косово е свързано с Косовската битка през 1389. По време на османското владичество сърбите населяват само северозападните части на областта, на север и запад
По време на Първото Българско царство областта е част от българското землище и е населена с българи. Сръбското проникване е много по-късно — едва през 14 век, когато областта е включена в Душановото царство. За сърбите Косово е свързано с Косовска
Kosovo e istinska srpska zemlia.Kosovo je Srbija.Srpska Krajna v Bosna i Dubrovnik sa srpski zemi.Kakto Dimitrovgrad,Bosilegrad,Skopie i Ohrod sa bugarski gradove.
