Музикалните инструменти настроени в предишни епохи са на друг стандарт. Това е и причината за вариантите в оркестрите, които споменаваш - наличието на стар орган, както и наследството от музиканти и желанието на новите да угодят на тази приумица.От 1939-1941 интернационалното споразумение е 440 Hz. Естествено, че може да настроиш една струна на друга честота, но това не променя стандарта.А що се отнася до "Scientific pitch notation", сега прочетох за него, че е просто транспониране.
Дали "ла" е 440 Hz - това също е относително. Порових се из мрежата за примери, че да не съм голословен. Бостънският симфоничен оркестър се настройва на A=442 Hz, а Берлинската филхармония на 443 Hz, бароковата музика се свири на А=415 Hz, а пък органът на Фрауенкирхе в Дрезден е на A=487Hz. Всичко в музиката е относително, независимо какво пише в учебниците. Дори и делението на тонове и полутонове е относително. Истината се оказва много по-пъстра. ;)
Ами ... не е един начинът на броене на октавите. Аз съм ползвал "Scientific pitch notation", при който тази октава си е точно 5-та. Никой от начините не е по-добър от другите ... просто някои са историческо наследство, други за свързани само с конкретен инструмент (напр. пиното) и т.н. SPN е неутрална система и е въведна точно за това - да се стандартизира записът. Но щом казваш, че не съм наясно, ОК, нека да е 2-ра октава. ;)
Не си наясно, позволи ми да те осветля :D Пианото има пълни 7 октави, но си имат имена - субконтра, контра, голяма, малка и следват първа до пета. Ла-то на първа октава е фиксирано с честота 440 Hz (колкото и камертона), така че има точно един начин на броене :)
