„Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.“ ;)
Единственото, което не мога да разбера е защо гражданското ни обществено самоуважение се надига само когато сме пряко засегнати, а не е постоянно живо и следящо за подобни абсурди. Защо чакаме до последно да се наречем "Хора"......
...а не при първото бодване? Защо трябваше да чакаме да се сринат представите ни за нормален живот и реализация в собствената си страна?Нямам нищо против протестите- те са важен способ и начин за отразяване на определена позиция.
Въпроса не е "До кога", а "От кога". Едва ли проблемите са започнали от днес за утре. Въпроса е защо трябваше да чакаме толкова време и да търпим до сега? Защо трябваше да направим нещо едва когато "ножът опре до кокала", а н
Само не знам кой е тъпия в случая, но май той е зад кадър. Явно е много яко да се присмиваш на някой, който не е имал възможността (или желанието) да се ограмоти поне до известна степен. Ама ние нали сме "учени", явно може. :X
Какво по дяволите значи "новите обстоятелства, предоставени на вашата медия"? Човека е ходил на разпит, обяснил е за какво става въпрос......Кои нови обстоятелства? :X Да не говорим, че автоматично са го прехвърлили на 112 от първия път.
Жалка работа. "Дай на хората сеира, а за мене келепира". Нас явно не ни интересува кой какво прави, а КАК го прави. Ако е достатъчно тъпо и показно, ако използва речник тип "махленска курва" и се държи нагло и просташки, става "го
принизяват. Всичко останало е просто демагогия и позьорство. Може би, ако се научим да даваме, преди да получаваме света би бил друг.....може би.....Да прощавате, че се разпрострях толкова нашироко, обаче ми се щеше да си кажа думата. :)
някой ни обясни какво вършим, тогава вникваме в него. Истината на съществуването в един "по-добър и хубав свят" не е в празното препредаване на речи на този или онзи човек. Действието или бездействието спрямо света правят човека Велик или го
За нещастие обаче това си остава просто един сбор от думи, по стечение на обстоятелствата образуващи реч. Не е ли интересно, как нещо може да бъде осъзнато, само ако някой ни го каже. Цял живот вършим неща, смисълът на които ни убягва и едва когато
