VBOX7

да се питаш живот ли щеше да е,
ако беше лесен...Не винаги преглъща се вината,
не винаги времето лекува.
Но винаги заплаща се вината и винаги безумно много струва


Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше своeто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.


1. Бургаски вечери, рибарски мрежи,
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.
Не сте ли слизали ничком по гребена
на уморените вечер вълни,
дето почиват синьо-зелени
бури родени от зли ветрове.

Припев:
Там, край зеления свят на мълчанието
чайки и гларуси там де летят.
Там е закотвен черния вятър,
мъртвия кораб на стария свят.

2. Ех, бургаски вечери като рибарски мрежи,
сръчно изплетени от тънка бургаска мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.

Спомени, спомени идват и отлитат -
стари приятели от минали дни.
Вий не забравяйте кой ви остави
толкова обич и толкоз мечти.

Припев:...

3. Бургаски вечери, рибарски мрежи,
сръчно изплетени от тънка мъгла.
Вий не забравяйте кой ви остави
вашата синя добра тишина.