VBOX7

един ден да не скривам повече раните
От които боли да мисля, че те обичам с всеки ден все повече
Колко време ще чакаме?

Умирам да те прегърна и ти да ме прегърнеш силно
Умирам да ти се наслаждавам и да ме целуваш, когато се събуждам
Удобно легнал на гърдите ти докато слънцето изгрява
Да се изгубя в аромата ти, да потъна в устните ти които се доближават
Нашепвайки думи, които излизат от сърцето
Да усещам огъня вътре в мен

Умирам да те опозная , да разбера какво мислиш
Да отворя вратите ти, да победя тези урагани
Които искат да ни победят. Да влезе в очите ти погледа ми
Да пея с теб на зазоряване, да се целуваме докато устните ни се изхабят
Да гледам лицето ти всеки ден, да посеем семенцето, да градим, да мечтаем, да оставим нещата да се случват
Без страх от страдание.

Умирам да ти кажа какво става в главата ми
Умирам да те заинтригувам и да мога да те изненадам
Да усещам всеки ден как се влюбвам гледайки те
Каквото и да казват, каквото и да мислят, ако съм луд – това е моя работа
Отново виждам света на мое разположение
Отново виждам блясъка на слънчевата светлина.

Направо е удивително да усещаш някой по този начин!!!!!!!

Викове на надеждата(a gritos de esperanza)

Това, че луната няма да блести утре
За мен няма значение, само да те видя как се усмихваш
Това ще ме направи щастлив
Моя душа

И вярно е, че един различен поглед
Или какъвто и да е хладен жест се забива
В моята гръд
Забива се съмнението
Но любовта е там като магия

Сега, когато виждат в теб едно момиче
И те държа в ръцете
Не мога да си представя раните
Когато си отидеш някой ден

Заради това искам...
Ако попитат за мен
Ти да не им казваш къде съм отишъл
За да може душата ти да бъде силна
И когато погледнеш напред
Да не си спомняш всичко, което не ти дадох

И работата е в това, че остават толкова много неща
Които да се кажат и да ми кажеш
Колко време и страст остават
Да преживея с теб,
До теб, о, мой живот, до теб

И нека нашите очи заблестят утре
И твоя глас да ме моли, да крещи за любов
Викове на надежда

Сега, когато си с мен
Не мисля да губя време
Нито да се поддавам на егото си
Нито за момент
Страхът си отива

Ако попитат за мен
Ти да не им казваш къде съм отишъл
За да може душата ти да бъде силна
И когато погледнеш напред
Да не си спомняш всичко, което не ти дадох

Нека твоя поглед блести винаги
Защото ти заслужаваш това
И ми прости, ако съм те принудил
Да не бъдеш самата себе си

И ако ме попитат за тебе
Ще им кажа, че съм те видял
В съня ми една нощ
И след това продължих да сънувам
Че всеки ден си до мен.

И работата е в това, че остават толкова много неща
Които да се кажат и да ми кажеш
Колко време и страст остават
Да преживея с теб,
До теб, о, мой живот, до теб