dimensional_witch
„И Сянката легна над Земята, а Светът се срина камък върху камък.
Океаните се отляха и планините бидоха погълнати, а народите се пръснаха по осемте краища на Света.
Луната стана на кръв, а Слънцето се превърна в пепел.
Моретата
Океаните се отляха и планините бидоха погълнати, а народите се пръснаха по осемте краища на Света.
Луната стана на кръв, а Слънцето се превърна в пепел.
Моретата
възвряха и живите завидяха на мъртвите.
Всичко се разпадна и всичко се изгуби, освен спомена, и един спомен остана над всичко, за оногова, що доведе Сянката и Разрушението на Света.
И го нарекоха Дракона.“
(из „Алет нин алта Камора — Разрушението на Света“. Неизвестен автор, Четвърти Век)
"И се случи в онези дни, както се е случвало преди и ще се случи отново, Тъмния да възлегне над земята и да натежи над сърцата хорски, и всичко, що беше зелено, да увехне, а надеждата да умре. И хората въззоваха името на Създателя и викаха:
„Нека Повелителят на Утрото ни закриля от Тъмния и великият меч на правдата да ни защити.
Нека Драконът отново възседне ветровете на Времето.“
(из „Чарал Дрианаан те Каламон, Цикълът на Дракона“. Неизвестен автор, Четвърти Век)
Всичко се разпадна и всичко се изгуби, освен спомена, и един спомен остана над всичко, за оногова, що доведе Сянката и Разрушението на Света.
И го нарекоха Дракона.“
(из „Алет нин алта Камора — Разрушението на Света“. Неизвестен автор, Четвърти Век)
"И се случи в онези дни, както се е случвало преди и ще се случи отново, Тъмния да възлегне над земята и да натежи над сърцата хорски, и всичко, що беше зелено, да увехне, а надеждата да умре. И хората въззоваха името на Създателя и викаха:
„Нека Повелителят на Утрото ни закриля от Тъмния и великият меч на правдата да ни защити.
Нека Драконът отново възседне ветровете на Времето.“
(из „Чарал Дрианаан те Каламон, Цикълът на Дракона“. Неизвестен автор, Четвърти Век)
Следвай
0
