Нито усещам ръцете й, когато потърсват опора на раменете ми, нито разбирам за вдигането на пръсти. Целият свят е очи – нейните, моите, нашите, почти в едно, почти едно, с друг човек, заедно...
"Така се нуждаех от теб,
така скърбя,а сега теб те няма.
Виждам те в сънищата си,
будя се толкова самотен...
Знам, че не искаше да си тръгваш,
сърцето ти копнееше да остане,
но силата,която винаги съм харесвал у теб се
Някак си знаех,че ще ме оставиш по този начин,
някак си знаех,че никога...никога не би могла да останеш.
И в ранните утринни лъчи
След тиха и спокойна нощ
ти ми изтръгна сърцето
и аз скърбя!
В сънищата си мога да те видя,
мога да ти кажа какво чувствам,
в сънищата си мога да те прегръщам
и изглежда така истинско.
Все още усещам болката,
все още усещам любовта ти.
Все още усещам болката,
все още
И някак си знаех,че никога,никога няма да останеш,
и някак знаех,че ще ме изоставиш
и в ранните утринни лъчи
След тиха и спокойна нощ
ти ми изтръгна сърцето.
Иска ми се, иска ми се да можеше да останеш..."
