Невъзможна се оказа нашата любов.
Но дали няма утре да забравиш и
така нещи. Още помня твойте устни и
очите ти, Но дали ще забравя тежки
думи щом от тях боли.
Припев:
Седем дена, седем нощи вече аз не спя.
Стига с тая мъжка гордост преклони глава,
луд по мен си аз го зная стига номера.
Правиш се на безразличен стига номера, стига номера
по очите ти познавам, че не е така,
че не е така.
Знам дори и да го криеш в мен
Dalavera mange kere q!
Mange le sa tunke kale q!
Odoleske manca kele q!
Varti ne ma dur samanhei!
Dalavera mange kele q!
Mange le sa tumha kele q!
Ordolesta kamce kele q!
Varti dur sar mange lq!
Когато аз те искам тебе все те няма,
когато нещо искам, трябва да крещя,
защо ли трябва аз в сълзи да съм обляна,
а ти над мен да властваш всеки божи ден.
Полудявам ли, когато съм без теб?
Полудявам ли - любов л
Every night in my dreams
I see you. I feel you.
That is how I know you go on.
Far across the distance
And spaces between us
You have come to show you go on.
Near, far, wherever you are
I bel
всяка нощ в сънищата ми
те вижадам, чувствам те
така знам, че продължаваш
далеч отвъд разстоянието
и пространството помежду ни
ти си дошул, за да покажеш, че продължаваш
близо, далеч, където и да с
Ти ще звъниш и пак ще искаш
да дойде бързо вечерта.
И ще очакваш среща близка,
за да съм твоя на мига.
Пак, пак, така ли?
Пак, пак, сега ли?
Припев: (х2)
Пак, пак така да ме имаш мечтаеш!
Един неразделен клас
с радосни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.
Един неразделен клас
с общи тревоги и мечти
чертаеше своя път
и вярвахме всички до един,
че ни чакат само праз
Шеметно прелитат дни, години, вчера-днес.
Времето не спира своя полудял експрес.
А живота миг е, миг прекрасен и суров,
пясъчен часовник с раждането чак до гроб.
Припев:
Скъп е, знай, живота,
с пълни шепи
