"Приказка ли?!" - шушнат нормалните хора. - "Веднага ще я унищожим! Какво по- лесно от това!". И вдигнали пушките разрушават вълшебството. Нормалните хора. И оставят бездомни тези, които живеят като в приказка.
Авигея, разкажи ни ни още!
Напълнил със зърна безсмъртни ловджийското си ласо, бог
го хвърли и безброен дивеч се спря сред възела жесток.
Той хора го кръсти,стоварил връз тях безкрайната вина
на злото,дето безочливо твори под свода синеок.
Приятел ми пошушна за книгата. Открих я. Сега си имам малка скъпоценност у дома.
Мъдри думи, неостаряващи с времето... Всичко и сега го има. И виното, и глината, и прахта, и вятъра, и глупаците... И Хайам и той е още жив.... живее в нас.
Като приказка вълшебно! А кога приказките са най- вълшебни!?.... Късно вечер, даже през нощта.... Слушаме и вярваме във чудеса....
Saggita, великолепно е!
Нямам думи. Само сълзи. Вцепеняващо с истинноста си ..... Господи, колко неща загубихме, забравихме, разпиляхме ..... А са ни толкова необходими.... Господи!
Всъщност ти си една от тези хора,мила! Даващите! Ти даваш, даваш от сърце, раздаваш се! За другите! И го правиш с лекота! С удоволствие! С радост! И личи, че е така по слънчевите лъчи, които струят от очите ти, когато помогнеш! Стопляли са и мен!
Филмът го гледам тук на части, но преди много години книгата ме е разплаквала. Трябвало е тогава да чета "Технология на металите", в каквито сега сме се превърнали, а не за такива простички неща като любовта.
