През тази година излязоха доста добри филми (както почти всяка друга де) и предстоят да излизат, но само едно нещо не ми харесва - Напоследък започна да се разчита на това специалните ефекти да правят филма, а не добрия сюжет..
Така е! Аз също съм на това мнение, но все пак вечен живот е доста относително понятие.. Ако след време живеем по 2000-3000 години например, това също ще е един вид вечен живот..
Приемам, че са ни освободили, ама тва не значи, че трябва да сме руснаци.. Дали сме им азбука - да са благодарни.. А колкото до разговора ще отговоря в негов стил - Ние пък ше ти ритаме руския бял задник чак до Сибир където му е мястото д'е*а..
-Добро утро - извикал стареца на младежа, когато се изравнил с него. - Какво правиш? Младият човек се спрял за миг, погледнал го и отговорил: - Хвърлям морски звезди обратно в океана. - Може би трябваше да те попитам защо ги хвърляш обратно в океана? - Слънцето изгрява и започва отливът. Ако не ги върна те ще умрат. - Но млади момко. Този плаж е много дълъг и целият е покрит с морски звезди. Ти нищо не можеш да промениш.
Живял едно време един мъдър човек, който всяка сутрин се разхождал по брега на океана преди да седне да пише своите книги. Един ден докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал при мисълта за човека, танцуващ сам край океана посред бял ден. Забързал крачка, за да разбере по-бързо каква е тази работа. Като се приближил видял, че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после много нежно го връщал обратно във водата.
Когато те ударих ти писа върху пясък, а сега върху камък. Защо? А другият отговорил: Нарани ли ни някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат. Но ако някой направи добро трябва да го увековечим върху камък за да устои на поривите на всеки вятър.
Двама приятели вървели през пустинята. По едно време се скарали и единия ударил другия по лицето. Плесницата била болезнена, но човекът не казал и дума. Вместо това написал - ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ МИ УДАРИ ПЛЕСНИЦА. Двамата продължили пътя си и стигнали до един оазис където решили да се окъпят. Онзи, който получил плесница започнал да се дави, но приятелят му го спасил. Когато се свестил написал върху камък ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ МИ СПАСИ ЖИВОТА. Тогава другият попитал:
