Всеки път признавам си,че обиквам теПовече,но сприКогато си далеч,нямам сили да вървя напред,но до днесБях добре с това дори,но не мога-сприУсмивката ми пак болиСънувам те до мен и знам че пак ще се завърна
В тишината на нощта бяга пак от мен съня,слушам как вали дъжда, а в мен бушува буря.Мисля само за това, до кога ще е такатърся отговор сега и в догатки аз се губя
