И никой не го беше искал,и никой не го бе планирал такаСъдбата бе отредилати да си за менИ никой не вярваше,че ще бъда толкова щастлив,но Купидон се смили над мен.
Има глътка от целувките тивъв въното, което ме опива,има полъх от духа ти,когато слушам думите ти,има малко надежда,когато казваш, че ме обичаш,но душата ми се къса, когатознам, че ме мамиш
Днес ме отвеждаш до небето,когато се чувствам в обятията ти,а утре – до ада,като знам, че си сред други устни,търсиш ме и ме оставяш,аз съм жена, ще бъда твоята измама,но продължавам да съм пленницана тази лю
Дълги са нощите без теб,тъжни са дните без теб,не намирам покой без теб,цялата тази агония без тебДнес ми даваш топлотата си,след това измамата си,робиня съм на тази любов,която ме наранява
Ти си танц, любов и рана,ти си част от живота ми,ти си пламъци в огъня,после айсберг от лед,тази любов е отрова,която пробужа лудостта миДнес е толкова нежна любов,а утре е горчивина...
Когато най-накрая те намеряще се надвиквам с вятъраот щастие всеки ден,Защото съм с теб Алисия.Ти и аз сме едно в любовта.Ти и аз - борейки се срещу болката
какъв кураж да имам,далеч да бъда
за да тупти сарцето ми,ти трябва думата
обичам
не циркулира дори кръвта ми сега
когато идва времето да трагнеш на далеч
Ти, ти мъж си уж,
а всъщност си по-голяма жена от мене
когато падаш, нека да е с усмивка.
И ако все пак сълза една
заради нея се появи
излажи ти, че заради мен си нещастен.
На рождения ми ден всички, които ме обичат са тук
януари – спомените така болят,
вместо подарък ми подаряваше любовта си,
а сега ми казват снощи с друга сгодил си се ти.
Ако ме оставиш сама в този ад, ще преживея
както винаги към тебе ще изпъна ръка,
ако ме оставиш сама в този ад, ще преживея
както винаги за тебе място ще пазя аз.