VBOX7

Спри не си отивай ти, без теб така боли, при мене остани. Спри не си отивай ти, душата стене как ще живея аз без тебе?!

На къде през тази нощ съм тръгнала и къде отивам и не питам. Много искам, но не бих се върнала, от сега нататък само скитам.

Да бъда с теб е невъзможно - ден след ден сърцето ми тревожно, любов ти дава и на пепел става. Да бъдеш с мен е невъзможно, но сърцето ми крещи тревожно - какво да правя, как да те забравя?

Ти си слънце в пустиня- в най-горещата. С тебе искам да усещам сладките неща. Ти си сланцето за мене даже в нощта, даже да си падаща звезда.

Защо ли, защо ли, защо ли, сърцата безумно обичат? Защо ли, защо ли, защо ли, сами на тъга се обричат? Защо ли, защо ли?

Аз и ти, аз и ти да бъдем двамата щастливи, като деца на нощта, ела, ела.

Ти си всичко от което ще бягам ти си всичко дего ще съжалявам Ти си всичко аз което ще мразя ти беше всичко но нищо остана

Няма няма извинете ти си мъж и за това полудяваш щом усетиш вкус на вино и жена

Предпочитам да бъда вече истинска аз. Да не слушам това, което казваш сега.

Недей, недей боли ме. Обещах ти да мълча. Обещах ти да мълча. Да не знае той за нас. Недей, недей умирам. Обещах ти да мълча. Обещах ти да мълча. Нека той е с теб сега.

Светът ще обърна, този свят е студен Живота си ще дам, за да те върна пак при мен

Късно разбрах, ти си ми грях и споделена любов съм ти аз. Дим над водата ти е любовта, или е твоя, или е лъжа. Не искам аз да те боли, не искам аз, но в друг съм влюбена, това разбери.

Чужди,души под наем, не се желаем и не мечтаем. Безкрайно чужди,души под наем, не се желаем и не мечтаем. Не ми тежи от мисълта, че си отива любовта. Чужди,души под наем.

Живота е един хотел, а колко звезден сам решаваш. Условията си приел, живееш, плащаш, заминаваш. Живота е един хотел, а колко звезден сам решаваш. И ВИП етаж да си наел временно го пребиваваш.

Но немога, скъпи мой, хайде стига разбери, невъзможна среща туй е, моляте не се сърди.

Забрави горещите нощи, не мисли че твоя съм още, забрави че луда по тебе бях, луда по тебе бях, забрави целувките мои и не искай пак да са твои, забрави че някога твоя бях, някога твоя бях.

С две ръце вземи ме, шепна твойто име С две очи стопли ме, твоя дъх води ме С две сърца дари ме мили мой, мили мой.

Мъж ли си?! Ти за всичко си виновен. Пак за тебе става дума щом триъгълникът е любовен. Мъж ли си?! Имаш право да си с мен. Правото ти става криво щом от мен не чуеш: "Не".

Родена в огън е любовта, родена в огън е пепелта, родена в огъня е жарта, догаря ли - угасва тя.

Очите ми внезапно заблестяват една сълза самотна отлетя! Спомените мъка ми навяват тъжна съм и съм сама! Дали ще мога аз да ти простя, ще мога ли да те забравя?! Океан от болка има в моята душа разлива се ала не с